Днес децата вън на двора си направиха от сняг  цял

Днес децата вън на двора си направиха от сняг 
цялостен човек - голям и заплашителен, със сопа и калпак.
С нос от морков и очички - вижте го какъв е благ,
пък и чудно име има - кръстиха го те Страхил. 
Васил Павурджиев 

От 2010 година 18 януари се отбелязва като Международен ден на снежния човек. Инициатор за честването на този радостен празник е германецът Корнелиус Грец, който от 30 години колекционира снежни индивиди. Колекцията му е записана в книгата на Гинес и наброява над 3000 бройки.

( " The Giant Goliath "  snowman illustrated by Franz Wiedemann,1860)

Дойде ли зимата, и дребни, и огромни с неспокойствие чакаме да завали сняг, радваме му се, тъй като всичко на открито става искрящо бяло и замязва на чудесна приказка. А във всеки двор, като с вълшебна пръчица стартират да се появяват занимателни снежни индивиди, с шарени шалчета, метла под мишница и морков за нос. Тази радостна зимна концепция е известна на хората към този момент не едно столетие, само че не всички знаят какъв извънреден смисъл са придавали в предишното на снежния човек в двора. Защото е било доста от дълго време.

Някои харесват легендата, че първия снежен човек е направил в края на XV век италианският ваятел, един от най-великите майстори от епохата на Ренесанса, Микеланджело Буонароти (Michelangelo Buonarroti) някъде в 1493-та. Звучи красиво, само че надали е истина. 

Макар че създателят на книгата " История на снежния човек " Боб Екщайн (Bob Eckstein), изследвайки архивите в европейските музеи и библиотеки, разкрил в Кралската библиотека на Холандия - Koninklijke Bibliotheek в Хага илюстрация със снежен човек в " Часослов " от 1380 година Но за скулптора там няма нито дума.

Според остаряла европейска алегория свети Франциск от Асизи считал основаването на снежните фигури за самобитен способ за битка с бесовете. А съгласно друга християнска легенда снежните човечета са ангели, нали снегът е подарък от небето. А това значи, че снежният човек не е никой различен, а ангел, който може да съобщи молбите на хората на Бога. Затова от преди малко насъбрания сняг правили снежна дрънкулка и тихичко й нашепвали своето предпочитание. Вярвали, че щом тя се разтопи, молбата им ще е доставена на небето и скоро ще се извърши. 

По-правдиви са литературните доказателства за съществуването на снежни статуи през XVI век. Около 1590 година се появява тематиката за снежния човек - в драмата на Шекспир " Ричард Втори " крал Ричард споделя, че би желал да е снежен крал, изработен за игра, който да се разтопи на капки под слънчевите лъчи.

И въпреки всичко, в действителност известен снежният човек станал едвам през XVIII век. Тогава, в издадения през 1770 година в Лайпциг алманах с детски песни за първи път се появява илюстрация със снежен човек. 

Около 1778 година полският и немски художник и гравьор Даниел Ходовецки (Daniel Nikolaus Chodowiecki) прави календар с 12 обособени картини за всеки месец от годината. Декември е показан с четири деца, които хвърлят снежни топки по снежна фигура с човешки растеж. Творбата е владеене на изложба в Берлин. 

Първите снежни индивиди били големи, с гневни лица и заплашително вдигната метла, като на медната гравюра на Даниел Ходовецки. Най-вероятно поради поверието, че снежните индивиди са спътници на безжалостни зими и пикантен мраз, и са опасност за хората. Страхували се да ги извайват по време на пълнолуние, да ги гледат късно вечерта през прозореца, с цел да не сънуват кошмари и да не ги преследват неприятности.

През XIX век обликът на снежния човек се трансформирал значително - той станал по-тумбест и " по-добър " - зимата към този момент не била за хората по този начин безпощадна. През 1900 година фигурката на снежния човек към този момент била наложителна на коледната елха.

В Европа снежният човек постоянно бил покрай къщата, декориран обилно с гирлянди и домашни предмети - тендежера за шапка, метла в ръцете. С моркова вместо нос умилостивявали духовете, изпращащи изобилие, обърнатата кофа или тенджерата върху главата символизирали благосъстояние за дома. 

В Румъния има бит да украсяват снежната фигура с наниз от главички чесън, което се прави за здравето на всички в къщата и с цел да ги защищава от белите на тъмните сили.

(The snowman, 1912, by Florence Harrison (1877-1955) 

В визиите на европейските нации снежният човек постоянно е създание от мъжки пол - snowman, Schneemann, Balwan sniegowy, snomann. В Русия обаче, от езическите времена вярвали, че на снеговете и виелиците заповядват духове от женски пол, почитали ги и се обръщали към тях с молби за помощ в пикантен мраз. Затова там се появяват и женски снежни фигури.

Много детски приказки са отдадени на снежния човек. Най-известната от тях е " Снежният човек " на Андерсен. Герой на друга хубава немска приказка Der Wunsh des braunen Schneemannes ( " Мечтата на кафявия снежен човек " ) на Менди Фогел е шоколадовият снежен човек, който мечтае да види снега, и неговият другар, момчето Тим го изнася на улицата. Там Човечето е във екстаз от белия зимен ден и от игрите на децата със снежни топки. В края на краищата той се покрива със сняг и откровено се радва на това, мислейки си, че е също по този начин бял като всичко в близост. 

Своя характерен образ - тяло из три снежни топки, нос от морков и кофа или тенджера на главата снежният човек получил едвам през XIX век. Тогава снежните създания станали по-добри и незаместим признак на Рождество и нова година, самобитен знак на зимните празници.

Източник: margaritta.net
Илюстрации: wikimedia, za.pinterest.com